Начало/Home

Настаняване/Accommodation

Ресторант/Restaurant

Свободно време/Spare time

Туристическа информация
Tourist information

Галерия/Gallery

История/History

Приятели/Friends

Видеотур/Video tour

Местоположение/Location

Цени/Prices

Контакти/Contacts

 

Не е известна точна дата на основаване, но намерените при разкопки оръдия на труда и други находки говорят, че селището е съществувало още през Античността. Известно е и римското му наименование: Ulpia Aurea. Латинското, както и българското наименование, произлиза от думата „злато“, тъй като северно от града, под старопланинския връх Свищи плаз, са съществували галерии, в които римляните са добивали ценния метал. Селището очевидно е продължило съществуването си и през Средновековието, за което свидетелства известната Виргинска грамота на цар Константин Асен от 13 век. Благодарение на стратегическото си разположение и няколкото укрепени калета в Стара планина и Средна гора, Златица пада под турска власт едва 30–35 г. след падането на столицата Търново през 1393 г. Отново поради благоприятното си географско положение градът става седалище на Златишката кааза. През 1872 г. в Златишкия метох Васил Левски основава един от многобройните си тайни революционни комитети.
След Освобождението, през 1880 г. по силата на нововъзприетото административно деление Софийската губерния става Софийско окръжие, а Златишкото окръжие — Златишка околия. Бурен митинг срещу Стамболовия режим през 1888 г. става причина околийското управление и всички околийски служби да бъдат преместени в съседния град Пирдоп. При избирането на София за столица на България, Златица е бил сред четирите града предложени за това, но информацията не е сигурна. Името Улпия Ауреа е повече плод на съвременна мистификация,за съжаление няма сигурни исторически данни че трако-римското селище в района на днешния селскостопански техникум е носело това име.Категорично е доказано, че Марк Улпий Траян , император от 98 до 117 година сл.н.е. е давал името си само на значителни градски центрове, каквито са например Улпия Пауталия, днешния Кюстендил,или Улпия Сердика, днешна София.Поселението под сегашнишния град е унищожено в средата на 3-ти век,по времето на големите готски нашествия.Значението му не бива да се преувеличава.Селищата около Златица — Пирдоп, Антон, Челопеч и Чавдар са селища които са възникнали по протежението на античния път Сердика — Суб Радице — Августа Траяна но това също са само легенди.

THE TOWN OF ZLATITSA

The small sub-Balkan town of Zlatitsa is located in the Zlatitsa-Pirdop valley, between Stara Planina to the north and Sredna Gora to the south at 680 meters above the sea level. Zlatitsa is situated 77 km east of Sofia, 27 km south of Etropole, 32 km north of Panagiurishte and 32 km northwest of Koprivshtitsa.
It is known that in the 4 century Zlatitsa existed under the name Ulpia Aurea and it is presumed that emperor Trayan has established it on its current location in the beginning of the 2d century. The first written evidence about the town can be traced back to the notorious Vergin Charter of King Constantine Assen (1257 – 1277), in which the settlement of Zlatitsa was mentioned. The Byzantine chronicler Dukas informs about the Zlatitsa and Kashana passes and settlement itself, after having visited it in 1445. During the Ottoman domination the town was almost completely populated with Turks and had the names of Izlati and Bash Hitovo. In its vicinity took place the notorious historical battle between the troops of the Hungarian king Vladislav III of Varna, the Transilvanian chieftain Jan Huniadi and the Serbian king Georgi Brankovich against the Turks. Although the Bulgarians were a minority they built an Orthodox Church “St. Martyr George” with an adjacent ecclesiastical school. The church monastery sheltered the Apostle of freedom Vasil Levski in 1872 who came here to organize a revolutionary committee. After the liberation of the town from Turkish yoke on 3 January 1878 it was almost deserted by the fleeing Turks. Many Bulgarian newcomers arrived from Macedonia. Zlatitsa gradually declined for absence of markets for its goods, but later cattle breeding and agriculture developed and brought it up. It is interesting to know that together with Sofia, Tarnovo and Plovdiv, Zlatitsa was nominated to become the capital of Bulgaria after the Liberation. The old Renaissance houses of Sokolov and Boyanov are places of interest in the town of Zlatitsa. The clock tower of 1777 built of stone blocks is 16.70 meters in height. The still effective clock strikes the bell at every hour. Nine kilometers south of Zlatitsa is the Old Kemer – a bridge spanning the river Topolnitsa from Roman time. The church complex called Spasovo Kladenche is 500 meters away from the town. The park monument Kambana can be found in the nearby village of Petrich.




Free web hostingWeb hosting -->
www.000webhost.com